Председателят на ДАЗД: „Интересът на децата е най-важният от всички“

Председателят на ДАЗД г-жа Офелия Кънева и омбудсманът на Република България г-жа Мая Манолова взеха участие в годишната национална конференцията под наслов „Заедно“. Тя беше организирана от сдружение „Надежда и домове за децата – клон България“ и е посветена на съвместната работа като успешен модел.

„За мен интересът на децата е най-важният от всички интереси и за това ще бъда абсолютно нетолерантна по отношение на тези, които потъпкват правата и достойнството на българските деца“,сподели пред присъстващите на конференцията г-жа Офелия Кънева. И още: „Всички ние трябва да бъдем обединени в решенията, които взимаме. И да взимаме такива решения, които са пречупени през призмата ни на родители – ако тези решения не бихме ги взели, когато става въпрос за нашето дете, тогава трябва да търсим други варианти“. Read more

Визия за деинституционализация

Национална стратегия Визия за деинституционализация на децата в Република България


НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ „ВИЗИЯ ЗА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”
Политически документ
Това, което е най-добро за децата
I. КОНТЕКСТЪТ
Институциите за деца са част от тежкото наследство, оставено от тоталитарната държава, в която се утвърждаваше политика основана на идеята, че държавата е в състояние да се грижи по-добре за отглеждането и възпитанието на децата, отколкото техните семейства.
Тази политика продължила в течение на повече от 40 години оставя трайни следи върху обществените нагласи и манталитета на хората в страната. Двадесет години след началото на политическите промени, институционализацията на грижата за деца в България, продължава да бъде неразрешен проблем, който не може да бъде обяснен само с тоталитарното минало. Липсата на ясна политическа воля за закриване на домовете доведе до тяхното «реформиране» и «преструктуриране», които често се възприемат като ремонт на сградата и не водят до съществена промяна в начина на грижа и живота на децата.
Икономическите, политическите и социални промени, съпътстващи прехода доведоха до възникване на нови предизвикателства и задълбочиха съществуващите проблеми. Някои от основните фактори, които оказват влияние върху институционализацията са:
 Недостатъчен брой услуги за деца и семейства, които да отговарят комплексно на потребностите и неравномерно разпределение на територията на страната.
 Липсата на финансови ресурси, което често става причина за социалното изключване на семействата и настаняването на децата в институция.

 Липса на развита система от алтернативи на институционалната грижа, базирани в общността.

 Преобладаващ медицински модел към детското увреждане, според който институцията предлага най-добра грижа за децата.

 Липсата на приобщаваща социална и архитектурна среда.

 Променените модели на семейно поведение, които водят до увеличаване на извънбрачните раждания и родителите, полагащи сами грижа за децата си.

Настаняването на деца в институции нарушава техните права, гарантирани от международни конвенции, по които Република България е страна (Конвенция на ООН за правата на детето, Конвенция на ООН за правата на хора с увреждания) и води до установяване на дискриминационни модели в образованието и достъпа до качествена грижа и услуги.
А. Към настоящия момент в страната съществуват следните институции от интернатен тип, в които децата са трайно отделени от семейната среда:

Вид институция Брой институции
1 домове за медико-социални грижи за деца  на възраст от 0-3 години 32 2421 деца
2 домове за деца, лишени от родителска грижа от 3до 18 години 80 3770 деца
3 домове за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания 24 + 1 1386 деца

Б. Годишно средствата за издръжка на едно дете възлизат на:

Вид институция Стандарт за 1 дете
1 Домове за медико-социални грижи за деца  на възраст от 0-3 години 6 585 лв.
2 Домове за деца, лишени от родителска грижа от 3-18 години 6 710 лв.
3 Домове за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания 7 640 лв.

В. Общо годишна издръжка за 2009г.:

  1. домове за медико-социални грижи за деца на възраст – 28 754 356 лв.;
  2. домове за деца, лишени от родителска грижа – 37 137 000 лв.;
  3. домове за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания – 12 468 500
Вид институция Годишна издръжка
1 Домове за медико-социални грижи за деца  на възраст от 0-3 години 28 754 356 лв.
Домове за деца, лишени от родителска грижа от 3 до 18 години 37 137 000 лв.
3 Домове за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания 12 468 500 лв.
6 Общо 78 359 856 лв.

В допълнение към бюджетната субсидия, даренията в пари и натура само за специализираните институции за 2008 г. са в размер на 5 743 426 лв., като домовете за медико-социални грижи за деца са получили 1 711 609 лв.; домове за деца, лишени от родителска грижа от 3 до 18 години – 2 520 770 лв. и домове за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания – 1 511 047 лв.
Независимо от вложените ресурси, животът на децата в институциите от интернатен тип не става по-добър, а услугите по-качествени. Институционалната организация на живот не предполага наличие на доверителна връзка с един постоянен възрастен, индивидуална грижа, внимание и лично пространство за детето. Тя не може да задоволи основните потребности на децата и оказва негативно влияние върху тяхното развитие и поведение. Това от своя страна води до допълнителна икономическа и социална цена за цялото общество.
В тази връзка, прилагането на ефективна политика за деинституционализация изисква промяна на философията на грижите за децата с акцент върху:
– превенция на рисковете,
– ранна интервенция,
– подкрепа на семействата и
– осигуряване на семейна или близка до семейната среда.
II. МИСИЯ
Настоящият политически документ се основава на политика в най-добрия интерес на детето, насочена към подкрепа на семействата, и създаване на най-добри условия за развитие на децата и реализиране на техния пълен потенциал. Тази политика е основана и на зачитане на правата на детето, нормите, стандартите и принципите на универсалност, неделимост и недикриминация, като същевременно се характеризира с висока чувствителност, гъвкавост и подготвеност за посрещане на предизвикателства.
Важно и необходимо е да се развива политика, която не само ще предложи подходяща грижа за децата в риск в краткосрочен план, но и ще предотврати подобни проблеми в бъдеще.
III.ВИЗИЯ ЗА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА
Деинституционализацията е процес на замяна на институционалната грижа за деца с грижа в семейна или близка до семейната среда в общността, като не се ограничава само до извеждане на децата от институциите. Това е процес на предотвратяване на настаняванията на деца в институциите, създаване на нови възможности за децата и семействата да получат подкрепа в общността и протича на много нива:
 работа със семейства и специалисти от социалната сфера и близки до нея области по превенция на изоставянето и институционализацията на деца с цел да се ограничи и постепенно прекрати постъпването на деца в институции, както и да се подкрепи реинтегрирането на децата в родните им семейства;
 реформа и работа в системата за социално подпомагане за реализиране на програми за социална подкрепа и закрила в подкрепа на родното и разширеното семейство за превенция на изоставянето и отглеждане на децата в семейна среда;
 разкриване на алтернативни услуги и форми на грижа, за да се създаде възможност за извеждане на децата от институциите или предотвратяване тяхното настаняване;
 насърчаване развитието на осиновяването и приемната грижа с фокус върху развитие на услугите за деца 0-3 години;
 ангажиране на обществеността в подкрепа на децата, напускащи институции, за тяхното социално включване;
 поставяне на децата и семействата в центъра на работата на всички, работещи с деца.
Основни принципи:
Действия в защита на най-добрия интерес на детето съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето е водещият принцип, съгласно който интересът на детето трябва да се поставя над интересите на всички други, включително родители, потенциални осиновители, приемни родители или персонал от институцията.
Семейството е най-добрата среда за развитие на детето – всички работещи в сферата на деинституционализацията трябва да имат еднакво разбиране за отрицателното влияние, което има институционалната грижа върху децата и за това, колко е важно детето да се отглежда в семейна среда.
Социалното включване на децата е от първостепенно значение – то трябва да се постига чрез осигуряване на възможност за всички деца да участват във всички аспекти на живота на общността, включително да посещават местни детски градини и училища и да ползват местните здравни, транспортни и други обществени услуги.
Подходи в процеса на деинституционализация:
 За всяко дете трябва да има оценка на потребностите, която да включва оценка на родителския капацитет и възможността детето да бъде отглеждано в родното си семейство.
 Нито едно дете не бива да се извежда от институция, без да има план за действие и грижа, разработен съвместно с хората, които понастоящем и в бъдеще ще се грижат за него, и с участието на родното му семейство, когато това е възможно.
 Поддържането на контакт и емоционална връзка между родното семейство и детето, когато това е възможно, трябва да е основен елемент от осигуряването на постоянна грижа за всяко дете, независимо дали има или не възможност за бъдеща реинтеграция.
 За всички деца от институциите за закриване трябва да бъде осигурено настаняване в семейна или близка до семейната среда, като нито едно дете не бива да бъде пропуснато.
 Институции не се закриват чрез преместване на деца от една институция в друга.
 Осигурява се предимство за настанявания в семейна среда – при търсенето на услуги, алтернативни на престоя в институция, първо се полагат всички усилия за реинтеграция на детето в родното му семейство, когато това е уместно и не застрашава живота на детето. Когато това не е възможно, се търси възможност за дългосрочно решение в най-добрия интерес на детето, при което първо се търси настаняване в семейство на близки или роднини, а след това при осиновители или приемни родители.
 Децата се настаняват в услуги от резидентен тип за малък брой деца, само когато не е възможно настаняване в семейство, като търсенето на семейна форма на грижа от системата на закрила не престава с настаняването.
 Търсенето на постоянно решение за детето е ключова част от плана за действие за да се сведе до минимум преместването му от една форма на грижа в друга.
 Децата трябва да се включват, доколкото е възможно, в процеса на вземане на решения за формата на грижа, която ще бъде избрана.
 Братята и сестрите трябва да се събират и да се отглеждат заедно, освен ако това не е уместно и възможно.
 След извеждане на деца от институциите, техният капацитет трябва да бъде намален, до окончателното им закриване.
 Приоритетно ще бъдат закривани институциите за деца с увреждания в паралел с домовете за медико-социални грижи от 0-3 години, тъй като престоят на деца в институции от този вид и на тази възраст е най-пагубен за тяхното развитие.
 Активно включване на персонала на институциите в процеса на деинституционализация, разработване и реализиране на програми за преквалификация и насочване на персонала към алтернативните социални услуги, с цел използване на съществуващия капацитет и човешки ресурс.
IV. СТРАТЕГИЧЕСКИ И ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ:
Основната цел на документа е гарантиране правото на децата на семейна среда и на достъп до качествена грижа и услуги според индивидуалните им потребности.
Конкретни подцели:
1) нормативно регламентиране, финансово обезпечаване и кадрово осигуряване на широк спектър от услуги за деца и семейства в общността, стъпвайки на добрите практики и привличайки иновативни подходи;
2) повишаване капацитета в системата за закрила на детето чрез ясно очертаване и ефективно разпределение на правомощията и отговорностите на органите за закрила на детето, доставчиците на услуги и осигуряване на адекватен професионален капацитет за ефективното функциониране на системата;
3) закриване на 137 институции за деца в рамките на 15 години считано от приемането на документа;
4) недопускане настаняването и отглеждането на деца от 0 до 3 години в резидентна грижа от всякакъв тип след приключване на реформата.
Мерки и дейности за постигане на целите:
Постигането на тези цели изисква интегрирана комплексна политика към децата и семействата и промени в следните секторни политики:
 Приемане на широка концепция за благосъстояние на всички деца и всестранно гарантиране на техните права.
 Услуги в подкрепа на родителите да изпълняват своите отговорности към децата, а не държавата да поема тези отговорности, и подобряване качеството и ефективността на алтернативните форми на грижа и услуги.
 Модерен подход към здравната грижа, който подкрепя майките преди, по време на и след раждането на децата им и не позволява болните деца и децата със специални потребности да бъдат отделяни от техните родители за дълги периоди от време.
 Образователна система, която има капацитет и ресурси да подкрепи различните нужди на всички деца.
 Система за закрила на детето, която е ясно диференцирана от системата на социалното подпомагане.
 Благоприятна и подходяща за детето правораздавателна системa, където всяко дете, което се явява в съда – независимо дали като жертва на престъпление или обвинено за участие в престъпление – трябва да бъде третирано преди всичко като дете.
 Въвеждане на нов подход на финансиране на услугите за деца, при който ресурсите са насочени към услугите за посрещане на специфичните нужди на децата и семействата и тяхната ефективност, а не към сградите, където те се предоставят. Финансовите средства, предназначени за посрещане на нуждите на децата да следват потребителите, които са успешно изведени от институции, като съответно се намалява капацитета и финансирането на институцията с всяко изведено дете.
V. Финансиране
Всички програми и проекти насочени към деинституционализацията и услуги за деца и семейства, финансирани от европейския съюз или националния бюджет се ръководят от настоящия политически документ.
За изпълнението на настоящия документ ще бъдат осигурени средства както следва:
1. Първоначалният етап ще бъде подкрепен целево със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.“ в размер до 25 милиона лева. Отделно по програмата ще бъде осигурено финансиране на широк кръг от социални услуги за деца и семейства в риск.
2. Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013Г. предвижда първоначалния етап да бъде подкрепен целево със средства от две схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ („Подкрепа за обновяване и модернизация на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” и “Подкрепа за деинституционализация на социални институции предлагащи услуги за деца в риск”) на обща стойност 49 116 600 лева.
3. По мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони” подпомага инвестиции в инфраструктура и оборудване с цел развитие на услугите за населението и икономиката в селските райони в.ч. изграждане или подобряване на центрове за социални услуги – грижи за деца, грижи за възрастни хора и хора с увреждания включително специализиран транспорт. Общият бюджет на мярката за периода 2007-2013г. е 412 503 341 евро, като този бюджет е финансиране на проекти за всички дейности, допустими за подпомагане по тази мярка, не само за социални услуги.
4. Финансиране от републиканския бюджет за всички специализирани институции посочени в документа (I. А) и социални услуги делегирана държавна дейност, включително чрез намаляване на капацитета на специализираните институции в процеса на прехвърляне на децата и въвеждане на принципа парите следват детето.
VI. Мандат
Настоящият политически документ е изработен в съответствие с Насоките за алтернативната грижа за деца, приети от Комитета на Обединените нации за правата на детето и одобрени от Общото събрание. Всички принципи, подходи и мерки, посочени в Насоките се приемат за водещи и основополагащи при тълкуването и прилагането на настоящия документ, който от своя страна е националната рамка на Насоките.
Изпълнението на настоящия политически документ ще се осъществи чрез приемането на план за действие 2010 – 2013г., с конкретни дейности по прилагането на документа.
Първият приоритет при изпълнение на документа ще бъде деинституционализацията на децата с увреждания, настанени в домовете за деца с умствени увреждания и децата с увреждания над 3 години, настанени в домовете за медико-социални грижи. Изборът на тази целева група за първи бенефициент се предопределя от обстоятелството, че те са най-уязвими и са в най-висока степен на социална изолация.
В изработването на документа бяха включени експерти от неправителствени организации. Окончателният вариант на документа бе публично обсъден с 23 български неправителствени организации и УНИЦЕФ (11 декември 2009).